ОРИСИЯ
Сянка на облак в душата ми
яростно слиза.
Пак съм голтак
и си дадох последната риза.
Мисли-дилеми раздират ме пак,
аз ли съм сетния
кръгъл глупак,
мисля дали е наклонена
кулата в Пиза…
И всяко зло си имало край —
моето все
не вижда се май…
Ах, съдбата,
ах, съдбата ми намига,
орисия, орисия
ме застига…
Сянка на облак в душата ми
пак натежава.
Сянка на облак
е нашата малка държава…
Мисли-дилеми раздират ме пак,
аз ли съм сетния
кръгъл глупак,
всичко ли в тоя свят,
Господи,
се продава?
И всяко зло си имало край —
моето все
не вижда се май…
Ах, съдбата,
ах, съдбата ми намига,
орисия, орисия, орисия
ме застига…
Ах, съдбата,
ах, съдбата ми намига,
орисия, орисия, орисия
ме застига…
Ах, съдбата, ах, съдбата
ми намига…
август 2026
Димитринка Калева
About the Author
