Какво препатих, само аз си знам.
Рискувах. Тръгвах в тъмна доба.
Пристигах. Палих свещи в храм.
И стисках двайсет евро в джоба...
Работих в цирк. Летях на хиподрум....
Конете там с цената са на злато!
и питах се: "Къде е моят ум?"
Европа е едно голямо блато...
И пак вървя, и пак не спирам аз,
такъв съм - волен, ненаситен,
Светът голям е, казвам го на вас,
че аз съм вечният му скитник.....
И пак вървя, и пак не спирам аз,
такъв съм - волен, ненаситен,
Светът голям е, казвам го на вас,
че аз съм вечният му скитник.....
Италия видях нашир и длъж,
Испания, Германия и... нула!
Хиляда пъти гледах, не веднъж,
сънуваната Айфелова кула...
Видях Неапол, но не ми се мре.
Дори след Рим, Бордо и Ница...
Под замъците в Хайделберг дори
замезвах със веронска пица...
И пак вървя, и пак не спирам аз,
такъв съм - волен, ненаситен,
Светът голям е, казвам го на вас,
че аз съм вечният му скитник.....
И пак вървя, и пак не спирам аз,
такъв съм - волен, ненаситен,
Светът голям е, казвам го на вас,
че аз съм вечният му скитник.....
Какво препатих, само аз си знам...Не,
нищо не получих наготово.
Не всичко мога в стих да побера.....
Но всеки ден прераждах се
отново....
И тръгвах ....и връщах сам,
и все нанякъде ме теглеше съдбата.
Не търсех слава по света голям,
а просто .....късче смисъл по земята.
И пак вървя, и пак не спирам аз,
такъв съм - волен, ненаситен,
Светът голям е, казвам го на вас,
че аз съм вечният му скитник.....
И пак вървя, и пак не спирам аз,
такъв съм - волен, ненаситен,
Светът голям е, казвам го на вас,
че аз съм вечният му скитник.....
И днес, .......когато гледам отстрани,
години ......като влакове минават.....
Едни мечти ......останаха мечти,
а други - ......просто ме спасяват...
И пак вървя, и пак не спирам аз,
такъв съм - волен, ненаситен,
Светът голям е, казвам го на вас,
че аз съм вечният му скитник.....
Но стига. Май дотук ще спра......
Ще спра, .... че все ме хваща страх:
дали си струва ......да умра
в местата, ......дето не видях?!?
Но стига. Май дотук ще спра......
Ще спра, .... че все ме хваща страх:
дали си струва ......да умра ......
в местата, ......дето не видях?!?
април 2009
Димитринка Калева
About the Author
