Ти си бялото, аз съм черното.
Ти си вярното, аз – неверното.
Ти си истина, аз – дихание.
Ти реалност си, аз – мечтание...
Ти си кула висока.
Аз вървя без посока.
Ти си път, аз – безкрай.
Аз съм ад, ти си рай...
Еееех, каква орисИя...
И... се ражда... магия...
Ти си кула висока.
Аз вървя без посока.
Ти си път, аз – безкрай.
Аз съм ад, ти си рай...
Еееех, каква орисИя...
И... се ражда... магия...
Аз съм Слънцето, кръгла – ти Луна.
Аз съм зрънцето – черна си земя.
Ти си огънят, аз – стихИята.
Ти животът си, аз – магията.
Ти си кула висока.
Аз вървя без посока.
Ти си път, аз – безкрай.
Аз съм ад, ти си рай...
Еееех, каква орисИя...
И... се ражда... магия...
Ти си кула висока.
Аз вървя без посока.
Ти си път, аз – безкрай.
Аз съм ад, ти си рай...
Еееех, каква орисИя...
И... се ражда... магия...
Никога няма... да станем еднакви...
Ти ще си... бялото...
Аз ще съм... черното...
Но любовта... не пита...
Тя... събира две души...
В една... съдба...
ноември 2025
Димитринка Калева
About the Author
