От куп надежди – дълбока рана,
снаги превити и празни крини.
Синее Дунав, немей Балканът...
Горда ли си, Стара ми планино?
По света разпиля ни животът.
Раздели ни със майки, с бащи...
И се скитаме клети, сиротни –
хиляди емигрантски съдби...
По света разпиля ни животът.
Раздели ни със майки, с бащи...
И се скитаме клети, сиротни –
хиляди емигрантски съдби...
Що над Пирина син пламенее?
Дали септември ще бъде май?
В душите – мъка и пропаст зее...
Нали, Родино, си земен рай?
По света разпиля ни животът.
Раздели ни със майки, с бащи...
И се скитаме клети, сиротни –
хиляди емигрантски съдби...
По света разпиля ни животът.
Раздели ни със майки, с бащи...
И се скитаме клети, сиротни –
хиляди емигрантски съдби...
И пак се чудим кой път да хванем...
И тъй – година подир година...
Юнашка дързост дали остана???
Горда ли си, Стара ми планино???
По света разпиля ни животът.
Раздели ни със майки, с бащи...
И се скитаме клети, сиротни –
хиляди емигрантски съдби...
По света разпиля ни животът.
Раздели ни със майки, с бащи...
И се скитаме клети, сиротни –
хиляди емигрантски съдби...
октомври 2005
Димитринка Калева
About the Author
