Колко пъти казвах: „Добре съм!“
А отвътре душата трептеше.
И просто не знаех къде съм,
дори светлина ще намеря ли...
Не ме питай... защо се усмихвам....
А в очите изригват вулкани...
Във душата ми - тъжни, притихнали,
Се спотайват старите рани...
Колко пъти казвах: „Добре съм!“
А отвътре се сривах сломена.
Тъй се раждаше моята песен,
И ....се питах защо съм родена...
Колко пъти казвах: „Добре съм!“
А отвътре се сривах сломена.
Тъй се раждаше моята песен,
И ....се питах защо съм родена...
Носех болките, скрити в сърцето
И се чудех как ги побра...
Сякаш всичко на заем бе взето...
Никой нИщичко не разбра...
Но... не съм от желязо направена,
имам рани, дори страхове.
Колко пъти падах безславно,
И поваляха ме ветрове...
Колко пъти казвах: „Добре съм!“
А отвътре се сривах сломена.
Тъй се раждаше моята песен,
И ....се питах защо съм родена...
Колко пъти казвах: „Добре съм!“
А отвътре се сривах сломена.
Тъй се раждаше моята песен,
И ....се питах защо съм родена...
Но сега се уча да дишам,
от сълзите направих река.
И разбрах, че най-тъмната бездна
ражда... светлина.
И когато последната рана
се превърне в спомен далечен,
ще крещя към небето: "Осанна!“
и ще тръгна по своя път вечен...
ще крещя към небето: "Осанна!“
и ще тръгна по своя път вечен...
ОСАННА!!!
февруари 2026
Димитринка Калева
Испанска версия / Version española
OSANNA
Cuántas veces dije: «Estoy bien»,
mientras mi alma temblaba en silencio.
Y no sabía dónde encontrar
una luz en medio del invierno...
No me preguntes por qué sonrío,
si en mis ojos hay fuego y cenizas.
Y en el fondo de mi alma herida
siguen vivas las viejas heridas...
Cuántas veces dije: «Estoy bien»,
mientras dentro me iba rompiendo.
Así nació esta canción,
preguntándome por qué estoy viviendo...
Cuántas veces dije: «Estoy bien»,
mientras dentro me iba rompiendo.
Así nació esta canción,
preguntándome por qué estoy viviendo...
Llevé penas guardadas muy dentro
y no sé cómo pude cargarlas.
Como si todo fuera prestado...
y nadie lograra mirarlas...
Pero no estoy hecha de hierro,
tengo miedos, heridas también.
Cuántas veces caí derrotada,
empujada por vientos crueles...
Cuántas veces dije: «Estoy bien»,
mientras dentro me iba rompiendo.
Así nació esta canción,
preguntándome por qué estoy viviendo...
Cuántas veces dije: «Estoy bien»,
mientras dentro me iba rompiendo.
Así nació esta canción,
preguntándome por qué estoy viviendo...
Pero hoy aprendí a respirar,
de mis lágrimas hice un río.
Y entendí que el abismo más oscuro
es la cuna de un nuevo destino...
Y cuando la última herida
sea apenas un recuerdo lejano,
gritaré hacia el cielo:
¡Osanna!
Y seguiré mi camino...
gritaré hacia el cielo:
¡Osanna!
Y seguiré mi camino eterno...
¡OSANNA!
traducido por mi en febrero 2026
Dimitrinka Kaleva
About the Author
