Със мисъл търся пролука във времето,
успявам някакси да го догоня,
живея все забързано и шеметно
и плача, без сълзица да отроня...
На вятъра сестра съм се родила,
постъпките ми само са човешки
и този ген в кръвта ми много силен е...
Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?
На вятъра сестра съм се родила,
постъпките ми само са човешки
и този ген в кръвта ми много силен е...
Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?
Гъмжа от паралелни светове
и нямам избор-просто съм навсякъде.
Посилно ли е за един човек
да не изпуска края му понякога?
На вятъра сестра съм се родила,
постъпките ми само са човешки
и този ген в кръвта ми много силен е...
Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?
На вятъра сестра съм се родила,
постъпките ми само са човешки
и този ген в кръвта ми много силен е...
Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?.....
Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?.....
януари 1999
Димитринка Калева
About the Author
