Още шепна името ти в здрача,
Още търся погледа ти…
Вятърът при мен ли те довея?
Погледът ти палеше искра.
Мислех си, че с теб ще остарея…
а останах сам, сам на света…
Ти съдба ли, питам, беше?
Изгорях, превръщам се във прах…
„Обич моя“ ми шептеше…
Само спомен, спомен си сега…
Ти съдба ли, питам, беше?
Изгорях, превръщам се във прах…
„Обич моя“ ми шептеше…
Само спомен, спомен си сега…
Още търся твоя поглед…
скитам в самота, душата плаче…
Как да върна всичко… как?
Ти съдба ли, питам, беше?
Изгорях, превръщам се във прах…
„Обич моя“ ми шептеше…
Само спомен, спомен си сега…
Ти съдба ли, питам, беше?
Изгорях, превръщам се във прах…
„Обич моя“ ми шептеше…
Само спомен, спомен си сега…
Ти… съдба ли, питам… беше…
юни 2026
Димитринка Калева
About the Author
