Минават ....годините....
И..... Нищо .....няма .....да се върне.....
Остават....... Спомени......
Мили дядо, ......откакто те няма......
всичко тръгна полека надолу.......
Добротата къде остана?
Сто тояги ........да бяха..... на голо...
Дядо, къщата спря да говори.
И липите,.... и те почерняха.
Вече няма и куче на двора,
а съседите..... - просто измряха.
Разпиляхме се, дядо, в чужбина.
Всеки тръгна, нарамил дисаги,
щото милата наша Родина
ни прогони - немили-недраги.
Разпиляхме се, дядо, в чужбина.
Всеки тръгна, нарамил дисаги,
щото милата наша Родина
ни прогони - немили-недраги.
Дядо, .....майките свои прогони,
дето .....раждаха и децата,
дето бяха като икони...
Странни ходове .....има съдбата.
Буца в гърлото имаме, дядо,
на добро се надяваме още,
но денят ни не носи радост
и сънят ни не идва нощем...
Тихо, дядо, сега, в неволя,
коленича пред кръста, стария,
от сърце и душа се моля:
"Боже мили,.... спаси..... България!"
Тихо, дядо, сега, в неволя,
коленича пред кръста, стария,
от сърце и душа се моля:
"Боже мили, спаси...... България!".......
април 2003
Димитринка Калева
About the Author
