Понякога...
тишината...
тежи... повече от глас...
и нощта...
остава...
да диша... в мен сега...
търся те...
но те няма...
само свети...
луната...
и този студ...
Вятърът шепне и сякаш си ти,
бавни стъпки в нощта долети,
пълна луна бележи мойта бол,
а във светлината ѝ губя твоя зов.
Танцувам сам сред тази тъмнина,
като ехо скитам из града,
само сянка без посока и следа,
нарисуван в нощ без твоя глас.
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
Дъжд ли вали или плача за теб,
една сълза говори във мен,
никой не разбра какво угасна там,
никой не видя как се пречупих сам.
Тишината минава като стар прощален зов,
а във въздуха остава твоя глас,
всяка крачка тежи още малко днес,
а светът ми остава все назад.
И сега...
кажи ми...
къде са...
скрити...
спомените...?
защото аз...
още съм тук...
танцувам...
със липсата ти...
говоря...
с празнотата...
докато ти...
вече те няма...
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
До вчера бяхме огън и плът,
две сърца в един и същи път,
днес нощта ме прегръща без жал,
а липсата ти крещи в този град.
Твоят спомен танцува до мен,
като ехо от отминал ден,
и в сенките отново падам аз,
без да знам как да те пусна от раз.
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
Ако се върнеш, пак ще усетя жар,
ако ме повикаш, ще остана пак,
но времето не иска да чака с мен,
а душата ми те пуска ден след ден.
Сред сенките се уча да дишам сам,
макар да боли, оставям те там,
а луната ще бъде моята съдба,
щом се науча да не гледам назад.
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
Танцувам без теб под студена луна,
в мен се топи цялата тъга,
като лед се стопява нашият вчерашен ден,
а любовта не се връща при мен.
И накрая...
всичко...
угасва...
бавно...
като...
въздишка...
в тъмнината...
и макар...
да боли...
оставям те...
да си тръгнеш...
под...
тази луна...
без теб...
октомври 2025
Димитринка Калева
Испанска версия / Version española
BAILO SIN TI
A veces...
el silencio...
pesa... más que la voz...
y la noche...
se queda...
respirando... en mí...
te busco...
y no estás...
solo queda...
la luna...
y este frío...
Sopla el viento y parece que eres tú,
pasos lentos rompiendo el silencio azul,
luna llena marcando mi dolor,
y en su luz se me escapa tu calor.
Bailo solo respirando oscuridad,
soy un eco perdido en la ciudad,
una sombra sin rumbo ni final,
dibujado en la noche sin tu voz.
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Cae la lluvia o tal vez lloré por ti,
una lágrima habló dentro de mí,
nadie supo lo que se apagó,
nadie vio cómo el alma se quebró.
Cruza el silencio como un viejo adiós,
y en el aire se queda tu voz,
cada paso pesa un poco más,
y mi mundo se queda atrás.
Y ahora...
dime...
¿dónde...
se esconden...
los recuerdos...?
porque yo...
sigo aquí...
bailando...
con tu ausencia...
hablando...
con la nada...
mientras tú...
ya no estás...
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Ayer mismo éramos fuego y piel,
dos latidos fundidos en un ser,
hoy la noche me abraza sin piedad,
y tu ausencia grita en la ciudad.
Tu recuerdo baila junto a mí,
como un eco que no quiere partir,
y en la sombra vuelvo a caer,
sin saber cómo dejarte ir.
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Si regresas, tal vez vuelva a sentir,
si me llamas, sabré resistir,
pero el tiempo no quiere esperar,
y mi alma te empieza a soltar.
Entre sombras aprendo a respirar,
aunque duela, te dejo marchar,
y la luna será mi verdad,
cuando aprenda a no mirar atrás.
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Bailo sin ti, bajo la luna fría,
se derrite en mí la melancolía,
como hielo cae nuestro ayer,
y el amor no quiere volver.
Y al final...
todo...
se apaga...
despacio...
como...
un suspiro...
en la oscuridad...
y aunque...
duela...
te dejo...
ir...
bajo...
esta luna...
sin ti...
traducido por mi en enero 2026
Dimitrinka Kaleva
About the Author
