Ееееех, сърце... неразгадано -
Ти си тайнство с вечния си бяг.
Вечер късно или сутрин рано,
вечно търсиш своя бряг...
Сигурно си скитник без покой,
с болките и радости в едно...
водиш ме напред във студ и в зной,
и за всичко ти си ми едно.
Ееех, сърце, разпалвай ми пожари
със безумна смелост и без страх,
и надежда за любов и вяра,
ти си песен, истина и грях.
Ех, сърце, разпалвай ми пожари,
със безумна смелост и без страх,
и надежда за любов и вяра,
ти си песен, истина и грях...
Ееееех... ееееееееех.
Еееех, ти... пристан на душата,
в теб изплаквам радост и тъга,
и на теб стоварваме вината,
ти си хоризонта и брега...
Ти си силно. Слабите сме ние.
Винаги за нещо те корим.
Ти обаче неуморно биеш...
само за да продължим...
Ех, сърце, разпалвай ми пожари,
със безумна смелост и без страх,
и надежда за любов и вяра,
ти си песен, истина и грях.
Ех, сърце, разпалвай ми пожари,
със безумна смелост и без страх,
и надежда за любов и вяра,
ти си песен, истина и грях...
И надежда за любов и вяра,
ти си песен, истина... и грях...
Ееееееех...
Ееееееех, сърце...
Ееееееееех...
юни 2026
Димитринка Калева
About the Author
