Хризантеми от градината на баба...
Счупен покрив, паднала врата...
Знаеш ли как вкусен беше хлябът,
Аз надничах тука, зад плета...
Родният ми дом сега пустее
И душата му е занемяла...
Там, в сърцето ми ще оживее
с песента, която съм запяла!
Родният ми дом сега пустее
и душата му е занемяла...
Там, в сърцето ми ще оживее
с песента, която съм запяла!
Пак ми шепне старата смокиня,
тук, на село, като птичка бях,
тука злото баба ми проклинаше....
Точно тук наистина живях!
Родният ми дом сега пустее
и душата му е занемяла...
Там, в сърцето ми ще оживее
с песента, която съм запяла!
Родният ми дом сега пустее
и душата му е занемяла...
Там, в сърцето ми ще оживее
с песента, която съм запяла!
Огънят в огнището пращеше,
пращаше искрите на възбог,
тук научих, че човек е грешен,
тук научих първия урок!
Родният ми дом сега пустее
и душата му е занемяла...
Там, в сърцето ми ще оживее
с песента, която съм запяла!
Родният ми дом сега пустее
и душата му е занемяла...
Там, в сърцето ми ще оживее
с песента, която съм запяла!
март 1998
Димитринка Калева
About the Author
